Президентът на САЩ Доналд Тръмп се стреми да закупи Гренландия, съобщават няколко медии, позовавайки се на изявления на държавния секретар Марко Рубио. Според информацията Тръмп предпочита този вариант пред военни действия, докато министър-председателят на Дания предупреждава, че евентуална атака може да доведе до разпадане на НАТО.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Рубио е казал, че Тръмп планира да купи Гренландия, полуавтономна територия в рамките на Кралство Дания, съобщава The Wall Street Journal.
- Тръмп, който миналата година заяви, че САЩ ще анексират Гренландия въпреки съпротивата на ръководството на територията и на Дания, не е изключил възможността да използва военна сила, за да установи контрол над Гренландия, пише The Journal, позовавайки се на изявление на говорителя на Белия дом Каролайн Лийвит.
- Премиерът на Дания Мете Фредериксен заяви в понеделник, че евентуално американско нахлуване в Гренландия би нарушило споразуменията в рамките на НАТО, съществуващи от десетилетия.
- Управляващата партия на Гренландия заяви през март 2025 г.: „Ние не сме за продан… Не искаме да бъдем американци… Искаме да бъдем гренландци.“
ВАЖЕН ЦИТАТ
„По въпросите, засягащи Дания и Гренландия, могат да решават единствено Дания и Гренландия“, се казва в съвместно изявление от вторник на политически лидери на Дания, Великобритания, Франция и няколко други държави.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Дългогодишното желание на Тръмп Съединените щати да установят контрол над Гренландия отново излезе на преден план, след като САЩ започнаха военна операция за залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро в ранните часове на събота, което накара наблюдатели да се запитат дали Тръмп може да бъде окуражен да предприеме действия и на други места. Тръмп многократно е заявявал, че САЩ се нуждаят от контрол над Гренландия от съображения за националната сигурност, като твърди, че тя е уязвима спрямо Русия и Китай, докато остава под датски контрол.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Гренландия не е просто арктически остров, тя е геополитически лост, върху който се разиграват стратегическите амбиции на големите сили. Историческата американска заинтересованост към територията датира от XIX век, когато Вашингтон, след успешното придобиване на Аляска, обсъжда възможността да „закрепи“ влиянието си и в Северния Атлантик, включително чрез опити за покупка на Гренландия от Дания. След Втората световна война тази логика се засилва: САЩ окупират острова, за да предотвратят немски контрол и установяват военни бази като ключов елемент от отбраната срещу СССР по време на Студената война. През последните десетилетия интересът отново расте – климатичните промени отварят нови морски маршрути, а ресурсите и стратегическата позиция на Гренландия я правят критична за въздушен и морски контрол в Арктика.
САЩ имат военна инфраструктура там, включително базата Pituffik (бивша Thule Air Base), която е важна за ранно предупреждение и контрол в северната част на континента. Руски и китайски военноморски действия в региона само засилват тази динамика и дават на американските лидери аргументи, които използва Доналд Тръмп, за да подчертае националната сигурност и да аргументира твърдите си изказвания. В същото време гренландското население и правителство последователно отхвърлят идеята за американска администрация, а датските и местните лидери напомнят за правото на самодетерминация и юридическия статут на острова, което усложнява всякакви преговори или планове за „присъединяване“.
