Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Ден след като правителството в оставка предложи на Народното събрание да приеме удължителен бюджет за 2026 г., ресорната парламентарна комисия гласува с 13 гласа “за” в подкрепа на законопроекта.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Бюджетната комисия прие удължителния закон на бюджета за 2026 г., внесен от правителството в оставка с премиер Росен Желязков.
- “За“ законопроекта гласуваха 13 депутати, „против“ бяха четирима, а един се въздържа.
- Законопроектът регламентира събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на редовните бюджети – държавния, на ДОО и на НЗОК.
- Според Министерския съвет целта е осигуряване на непрекъсваемост на държавното управление и спазване на фискалните правила при евентуално влизане в новата година без приет редовен бюджет.
АКЦЕНТ
Дискусията в комисията премина при остър сблъсък между политическите сили, синдикатите и работодателските организации. Президентът на КНСБ Пламен Димитров настоя депутатите да разгледат внесения вече проектобюджет за 2026 г., а не удължителния закон, предупреждавайки за замразяване на заплати в редица сектори през следващите месеци. Подобна позиция изрази и президентът на КТ “Подкрепа“ Димитър Манолов, който призова за търсене на компромис, определяйки ситуацията като “критична”. От страна на бизнеса БТПП, АИКБ и БСК изразиха подкрепа за удължителния бюджет като по-добрия вариант в условията на политическа нестабилност.
ВАЖЕН КОНТЕКСТ
Идеята за удължителен бюджет идва на фона на проваления опит за приемане на Бюджет 2026, който се превърна в катализатор на най-сериозната политическа криза през последните месеци. Първоначално внесеният проект предизвика силно обществено и политическо напрежение заради дискусиите около данъчно-осигурителната тежест и приоритетите на публичните разходи.
Последвалите масови протести и острата реакция на бизнеса доведоха до оттегляне на бюджетния пакет, а малко по-късно – и до оставката на правителството.
Удължителният бюджет за 2026 г. се превръща във временен стабилизиращ механизъм, който цели да гарантира изплащането на заплати, пенсии, социални помощи и трансфери, както и нормалното функциониране на държавата и общините, докато парламентът не приеме редовна бюджетна рамка.
Контекстът този път е допълнително усложнен от факта, че политическата нестабилност съвпада с финалната фаза на подготовката за членство на България в еврозоната от 1 януари 2026 г., което поставя засилен фокус върху фискалната дисциплина и институционалната предвидимост.
