Отразявам новини в сферата на технологиите и политиката. Вярвам, че зад всеки успех стои една вдъхновяваща човешка история, която си струва да бъде разказана.
Проблемите в новия вариант на Бюджет 2026 остават и те не са толкова в конкретните текстове, колкото в тригодишната прогноза. Докато тя не бъде ревизирана, държавният бюджет остава бомба със закъснител, а взривът се отлага във времето. Това заяви за Forbes България икономистът Стоян Панчев от Експертният клуб за икономика и политика (ЕКИП). Задачата обаче не е толкова лесна, смята Петър Ганев от Института за пазарна икономика, според когото това крие своите рискове. Според него най-големият проблем е в заложените приходи от ДДС, които не могат да бъдат изпълнени.
Новият Бюджет 2026 беше публикуван в петък вечер, но също е подложен на множество критики. В този вариант вече няма двойно повишение на данък дивидент и въвеждане на специализиран софтуер за управление на продажбите в търговския обекти (СУПТО) – мерки, които срещнаха невероятен обществен отпор.
В дългосрочната програма обаче е предвидено вдигане на осигурителните вноски с 1 процентен пункт през 2027 г. и с 2 процентни пункта през 2028 г. Липсват достатъчно мерки в разходната част, като проблемите се отлагат за следващия бюджет. Отпадане на ключови инвестиции пък крие риск за растежа на икономиката. Въпросът със замразяването на автоматичния механизъм за ръст на заплатите в някои сектори също е спорен. В Бюджет 2026 се предлага хоризонтално увеличение на заплатите на всички в публичния сектор с 10%, което в крайна сметка ще тежи на фискалното салдо, посочиха в своя позиция от Института за пазарна икономика.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 620.20 евро. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 2300 евро, за 2027 г. на 2505 евро и за 2028 г. на 2659 евро.
“Приликите с предишния вариант на Бюджет 2026 са много, но най-голямата е в размера на скрития дефицит – реалния размер на бюджетния дефицит тази година ще е около 8%, а догодина ще е около 7.5%. От там нататък няма фундаментални промени. Големият проблем е с тригодишната прогноза, където трябва да има промяна. Първо обаче трябва да признаеш какъв е размерът на дефицита, за да направиш прогноза на база реални данни. Най страшния сценарий е да продължим да крием реалните проблеми и да продължим да намираме извинения – било то с еврозоната, било то с нещо друго”, заяви за Forbes България Стоян Панчев.
Проблемът в нашите финанси винаги е бил непризнаването на реалния размер на дефицита, смята Петър Ганев от Института за пазарна икономика. “Към момента най-големият проблем в приходите е ДДС-то, което е заложено на 12% от БВП, което няма как да стане. В най-добрия случай, при тотални рекорди в събираемостта, бихме могли да достигнем 10% от БВП. Другите малко над 2 млрд. евро ще са проблем, както и тази година. Насреща пък можеш да се опиташ да го балансираш, задържайки разходите за инвестиции. Могат да играят с фискалното салдо”, посочи Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
Според него ревизията на тригодишната прогноза не е толкова лесна задача.
“Да се пипа макропрогнозата е доста рисково. Не могат просто да се променят едни числа, защото после не могат да бъдат обяснени – нито пред нас, нито пред Европейската комисия. Очакването, че икономическият растеж просто ще бъде променен, за да напомпа изкуствени приходи, е не само грешно, но и невъзможно – има официална прогноза, която трябва да се следва”, коментира Ганев.
Облагането на труда е бомбата, която остава за следващата година, смята Ганев. “Ние гласуваме само закона за следващата година, а там пише, че осигуровките няма да се вдигат. Тригодишната прогноза обаче не е закон, а плановете на правителството са свързани с идеята осигуровките върху пенсиите, например, да бъдат повишени от 2027 и 2028 г. Това подлежи на гласуване едва тогава и ние нито знаем кой ще предложи бюджета, нито пък какво ще е общественото настроение”, смята Ганев.
“Много трудно ще бъде този бюджет да бъде приет, тъй като на хартия той среща съгласие сред социалните партньори, макар Националния съвет за тристранно сътрудничество да показва, че това не е съвсем така. Не Тристранката обаче протестира срещу бюджета и въпросът вече е какъв би бил мащабът на протеста и дали енергията ще се запази. Бюджетната процедура е рискова и ползотворна за протестиране, тъй като изисква дълго гласуване и събиране на депутати в парламента. Въпросът е можеш ли за рекордно бързо време да приемеш бюджет, когато навън има рекордно много хора”, коментира Петър Ганев.
