Делът на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) в Европейския съюз и еврозоната продължава да се увеличава през първото тримесечие на 2025 г., показват най-новите данни на Евростат. България обаче остава сред страните с най-нисък дълг.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- В края на първото тримесечие на 2025 г. държавният дълг на страните от ЕС достига 81.8% от БВП, спрямо 81% в края на 2024 г.
- В еврозоната показателят е 88% (87.4% през четвъртото тримесечие на 2024 г.).
- България е с най-ниско съотношение на дълг спрямо БВП – 23.9%, следвана от Естония (24.1%), Люксембург (26.1%), Дания (29.9%).
- На противоположния полюе е Гърция със съотношение сълг/БПП от 152.5%, следвана от Италия (137.9%), Франция (114.1%), Белгия (106.8%), Испания (103.5%).
- В България е отчетен спад от 0.2 процентни пункта спрямо края на 2024 г., но ръст от 1.5 пункта спрямо първото тримесечие на 2024 г.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Според Евростат, в края на първото тримесечие на 2025 г. държавният дълг в ЕС се състои основно от дългови ценни книжа (83.6%), заеми (13.9%) и налична валута и депозити (2.5%). В еврозоната съотношенията са сходни.
В сравнение с последното тримесечие на 2024 г., 16 страни членки отчитат ръст на дълга спрямо БВП, 10 – спад, а в Чехия няма промяна. Най-голям спад е регистриран в Ирландия (-3.7 п.п.), Латвия (-1.2 п.п.) и Гърция (-1.1 п.п.), а най-голям ръст – в Австрия и Словакия (по 3.5 п.п.), Словения (2.9 п.п.), Италия (2.5 п.п.), Литва (2.4 п.п.), Полша (2.2 п.п.) и Белгия (2.1 п.п.).
Сравнено с първото тримесечие на 2024 г., 13 страни членки отчитат ръст на дълга, 12 – спад, а в Словения и Естония няма промяна. Най-голям спад се наблюдава в Гърция (-9.3 п.п.), Кипър (-8.2 п.п.), Ирландия (-6.1 п.п.), Хърватия (-3.6 п.п.), Дания (-3.2 п.п.), Испания (-2.8 п.п.) и Португалия (-2.7 п.п.). Най-голямо увеличение има в Полша (6.1 п.п.), Финландия (5.1 п.п.), Австрия и Румъния (по 4.1 п.п.), Франция (3.6 п.п.), Италия (2.9 п.п.), Словакия (2.6 п.п.) и Швеция (2 п.п.). В България ръстът е 1.5 п.п. за същия период.
