Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Европейският съюз (ЕС) все по-открито поставя на пауза част от екологичните си амбиции, за да насочи ресурси към отбрана и икономически стимули. В разгара на лятна гореща вълна и климатични предизвикателства, фокусът се измества към водните ресурси и устойчивостта на континента, показва анализ на Европейския нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които и българската БТА.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- ЕС представи нови климатични цели: до 2040 г. парниковите емисии трябва да бъдат намалени с 90% спрямо 1990 г., а до 2050 г. – пълна декарбонизация.
- За първи път се допуска до 3% от намаленията да се постигат чрез международни въглеродни кредити, което предизвика критики от еколози и научни съветници.
- България планира 92% намаление на емисиите до 2040 г. и нулеви нетни емисии до 2050 г., но среща предизвикателства с остаряла инфраструктура и спад на подпочвените води.
- Въпреки климатичните рискове, качеството на водите за къпане в Европа остава високо – над 75% от зоните са с „отлично“ качество, а само 1.5% са с лошо.
- Екстремните метеорологични явления – суши, наводнения, горещини – вече оказват пряко влияние върху икономиката и земеделието в целия регион.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
В разгара на рекордни горещини, суши и наводнения в Европа, Европейската комисия представи дългоочакваните промени в климатичните си цели. Новата рамка предвижда 90% намаление на парниковите емисии до 2040 г. спрямо 1990 г., като председателката Урсула фон дер Лайен подчерта, че ЕС „държи на ангажимента си за декарбонизация до 2050 г.“. За първи път обаче се допуска част от целите да се постигат чрез международни въглеродни кредити – мярка, която според еколозите и научните съветници може да подкопае реалния напредък на Европа към отказ от изкопаеми горива.
„Не избираме между икономиката и екологичната програма, а между двете. Европа потвърждава своя ангажимент за справедлив, амбициозен и конкурентен зелен преход“, заяви заместник-председателката на ЕК Тереса Рибера.
РЕАКЦИИ И РАЗНОГЛАСИЯ
Критиците предупреждават, че новите вратички в регулациите могат да доведат до съмнителни сделки и да забавят реалния преход. Някои държави, като Франция, настояват за повече подкрепа за ядрената енергия и отлагане на част от целите, докато Германия приветства гъвкавостта и вижда ЕС като „движеща сила в международното опазване на климата“. Словакия и част от германските индустриални асоциации обаче определят целите като „твърде амбициозни“ и икономически рискови.
БЪЛГАРСКИЯТ КОНТЕКСТ
България също се стреми към климатична неутралност до 2050 г., с междинни цели за 78.2% намаление на емисиите до 2030 г. и 92% до 2040 г. Страната планира ръст на възобновяемата енергия до 44% в отоплението и охлаждането и почти 30% в транспорта до 2030 г. Европейската комисия обаче отбелязва липса на детайли за улавянето на въглерод, сигурността на ядреното гориво и адаптационните мерки. Водоснабдяването остава под напрежение заради засушаване, спад на подпочвените води и остаряла инфраструктура.
ВОДАТА – СВЕТЪЛ ЛЪЧ В КРИЗАТА
Въпреки климатичните предизвикателства, качеството на водите за къпане в Европа остава високо: над 75% от зоните са с „отлично“ качество, а само 1.5% са с лошо, сочи доклад на Европейската агенция за околна среда. Кипър е лидер, докато Албания е на дъното на класацията. Въпреки това, езерата и реките са под натиск, а в България основните предизвикателства са загубите на вода по мрежата и спадът на подпочвените води.
ИКОНОМИКАТА И КЛИМАТЪТ – ТРУДЕН БАЛАНС
Екстремните метеорологични явления вече имат пряко отражение върху икономиката и земеделието – от сушата по Дунав и Сава до застрашени реколти в Сърбия и внезапни наводнения в Италия. Европейската икономика трябва да се адаптира, подчерта комисарят по климата Вопке Хукстра, като призова за „гъвкавост и интелигентност“ при изпълнението на новите цели.
По материали на БТА
