В кухнята на успеха на Soap Factory
Когато през 2016 г. Мариета Бостанджиева и Борис Борисов започват да експериментират с формули за марката си био козметика Soap Factory, конкуренция в сферата в страната почти няма. Осем години по-късно търсенето на натурални формули е нараснало в пъти, а Бостанджиева и Борисов разчитат на качеството като на свое конкурентно предимство.
Обичам да пиша за зелени иновации, технологии, образование и социални каузи.

През 2000 г. Мариета Бостанджиева (52) напуска работата си като медицинска сестра заради тежките работни условия. Макар че сменя няколко работни места, тя има интерес към химията и търси решение за чувствителната си кожа. Така през 2014 г. в кухнята ѝ за първи път се разнасят аромати на етерични масла от лавандула, лимонена трева и чаено дърво, докато тя прави опити да приготви сапуни и шампоани за себе си и семейството си.
„Ще ти дам да пробваш от първата ми продукция,“ казва тя на своя приятел Борис Борисов (52), който намира първите сапуни за „ужасни“, но я насърчава да открие своя фирма и да започне сериозен бизнес.
Бостанджиева обаче мисли скромно и представя продуктите си само по базари и изложения. Тя смята, че за да развие собствен бранд ще ѝ е нужен и човек с опит в бизнеса, докато тя разгръща своята креативност да изпробва нови съставки, формули и концепции. Тя казва, че за нея „най-големият кеф“ е да създаде продукт, който е изцяло натурален, но се харесва колкото конвенционалните.
Авантюрата на Бостанджиева с козметиката се развива, докато тя се опитва да намери бизнес партньор – или по-точно да убеди Борисов да се присъедини към нея. Той е икономист по образование с опит в продажбата на козметични продукти, тъй като започва кариерата си в дистрибутора на „Проктър и Гембъл“. Изморен от работата в корпорации, през 2016 г. той наистина решава да се присъедини към Бостанджиева, а новосформираното партньорство е маркирано и от регистрирането на фирмата „Сапунена работилница“.
Малки стъпки за големи мечти
Начинаещите предприемачи наемат стая в сграда на БАН в софийския квартал Яворов и започват да изграждат стратегия за развитието на бизнеса си. На първо време инвестират в три кашона етерични масла на стойност 175 лв., които използват, за да направят сапуни. Цялата си продукция произвеждат в две тенджери и събират в няколко кутии в ъгъла на стаята, след което отиват на изложения и се срещат с първите си клиенти. Този модел на работа им дава възможността постоянно да подобряват формулите си, вслушвайки се в директна обратна връзка.
„Започнахме да работим месец за месец, след това полугодие за полугодие,“ казва Борисов. „Идеята беше да растем съвсем органично, без да се впускаме в агресивен растеж, който да не можем да контролираме.“
За осем години компанията има постоянен позитивен растеж. В началото Борисов гледа към момента, когато ще достигнат 2-3 хил. лв. месечен оборот, който след време да прерасне до 100 хил. лв. на година. С присъщата си скромност, Бостанджиева му казва, че е луд. През 2023 г. „Сапунена работилница“ генерира 830 хил. лв., а за настоящата година двамата предприемачи очакват за пръв път да преминат границата от оборот от един милион лв.
С времето Бостанджиева и Борисов изграждат устойчива структура, която да продължи да работи дълго, след като те приключат активното си участие в нея. От ден едно печалбите си инвестират почти изцяло в суровини, хора и оборудване (първата им машина е за производство на сапуни), защото вярват, че това е единственият начин да пораснеш. През 2018 г. наемат първия си служител, който работи при тях и до днес.
Първите три години предприемачите разработват богато портфолио измивни продукти за лице, коса и тяло, а днес имат и нова линия козметика, която включва серуми и кремове. В България, където всъщност е основният пазар на бранда, продуктите им са във вериги като Кауфланд, Фантастико и Лили Дрогерие, както и в безброй био магазини, въпреки трудностите свързани с извоюването на място на рафтовете на големите търговци.
„Различни умения се искат да влезеш в магазините,“ казва Борисов. „Ако си голяма компания като L’Oréal например, просто влизаш в магазина и питаш: „Колко искате?“. Докато на нас ни е много трудно да ги убедим, че продуктите са хубави, въпреки че сме сравнително познати.“
Скалиране на бизнеса
От 2018 г. продукти на Soap Factory има и в американския и германския Амазон. Макар че продажбите в платформата не им носят най-голям обем печалби, тя им дава канал за бърза комуникация с потребителите. Такъв те вече нямат в България, защото с идването на пандемията прекъсват участията си по изложения.
В САЩ и Дания Бостанджиева и Борисов продават със свой етикет, а в Германия работят с клиент, който разработва собствен бранд, но разчита на българската фирма за производство. Подобен модел на работа те тепърва започват да следват и с клиенти от Нидерландия и Южна Корея.
Работата с партньори осигурява на създателите на Soap Factory много точки, по които клиентите да могат да намерят продуктите им. През годините Борисов е обмислял предложения да създаде собствен ритейл, но опита му в сектора подсказва, че това би изисквало управление на различен вид процеси.
„Предпочитаме да инвестираме този ресурс в нови продукти, в оптимизация на производство, дори в добри условия за работа на персонала ни, отколкото да се фокусираме в ритейл,“ казва той.
Обещание към клиенти и персонал
Бостанджиева и Борисов се стараят да управляват бизнес, който спазва обещанието си за качество пред клиентите. Затова се сдобиват със сертификат от „ТЮФ Рейнланд“, реномиран лидер в инспекционните услуги, който гарантира, че производствените им процеси са документирани и проследими.
Продуктите са признати и за натуралния си произход от ECOCERT, френски глобален лидер в сферата. Тъй като Soap Factory днес поддържа 200 основни суровини, някои от които идват от Африка и Азия, а други от български производители, пътят по доказване на натуралния произход на един продукт е комплексен.
„Има производители, които са се постарали да си сертифицират суровината като органична и тогава ние на драго сърце използваме български суровини,“ казва Борисов. „Има обаче и малки производители, които продават органичен, но не и сертифициран продукт, което за нас е проблем.“
Екипът на Soap Factory, който се състои от шестима души, от една година е в нова сграда, след като старата им става малка. Макар че тя е отново собственост на държавно учреждение, Бостанджиева и Борисов я реновират със собствени средства, за да подобрят условията за работа. В този ред на мисли, те смятат за тяхно основно предизвикателство да оцелеят като предприемачи в страната, след като „не са търсили помощ, но не срещат и никакви улеснения“.
Все пак те искат да се развиват в България и да създават нови работни места, защото изпитват голямо удоволствие от работата си. В обозримото си бъдеще виждат покупката на собствен терен, който да улесни производствените процеси, а това, което ги движи напред, е любовта към работата, екипът и спокойствието.
„За мен винаги е било на първо място не толкова къде ще работя, какво още работя, колкото да мога да водя спокоен живот със семейството и да имаме време да се отдаваме на удоволствията си,” казва Борисов. „В никакъв случай не е било да стана директор някъде, въпреки че съм бил, или пък да изкарвам някаква определена сума.“
