Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Линда Алварадо преминава като някой политик до мястото си за мача на звездите от MLB – Major League Baseball (Висшата бейзболна лига – MLB) през 2021 г., като спира да прегърне или да поговори с всеки един по пътя си – от концесионера Рой до финансовия директор на Colorado Rockies Хал Рот. Когато преди началото на мача стадионът отдава почит на легендарния играч Ханк Арън, тя показва на телефона си снимка с покойния играч, направена в Залата на славата.
„Бейзболът е в кръвта ми“, казва тя. Облечена във виолетов костюм, който е преобладаващият цвят в екипите на Colorado Rockies, Алварадо не е просто обикновен фен на отбора. По молба на тогавашния губернатор на щата Колорадо Рой Ромър тя се включва сред първите инвеститори в отбора през 1991 г. Делът ѝ тогава е едва 1%, но тя оказва съществено влияние – Алварадо става първият собственик от латиноамерикански произход на отбор от MLB и първата жена, въобще собственик на отбор от лигата. „Не беше моят съпруг – уточнява тя. – Аз го направих. И моите пари.“
Оттогава влиянието и парите на Алварадо непрекъснато растат. В наши дни нейното присъствие може да бъде видяно навсякъде из Денвър. Компанията ѝ Alvarado Construction, чийто едноличен собственик е тя, участва в строителството на стадиона Mile High, където играят Denver Nuggets, международното летище и други забележителни сгради в града. Тя е изградила и повечето от 258-те ресторанта на веригата Yum! Brands (където се продават марките Taco Bell, Pizza Hut и KFC). Те се управляват от франчайзинговата компания Palo Alto Inc., в която Алварадо притежава 51%, а останалите 49% са собственост на нейния съпруг Робърт. Именно този бизнес осигурява основната част от нейното богатство в размер на 230 млн. долара, което ѝ отрежда място сред стоте най-богати жени в САЩ, натрупали сами богатството си.
Алварадо твърди, че е успяла, защото се е откъснала от „стереотипното мислене“. Това ѝ е позволило да експериментира с редица иновации, включително нов дизайн на обектите Taco Bell, който е подходящ за тесните пространства в градовете. При него кухнята се поставя на втория етаж, а готовите храни се доставят с конвейерна система, която автоматизирано зарежда подносите и ги изпраща на долния етаж.
Биографията на Алварадо най-малко може да се нарече обикновена. Тя се ражда през 1951 г. с името Линда Мартинес. Семейството ѝ живее в глинена къща с две стаи в покрайнините на Албъкърки, щата Ню Мексико. В нея няма течаща вода, с изключение на пороите, които я наводнявали всяко лято. „Мислех си, че всички прекарват летните си отпуски в Червения кръст“, шегува се тя.
Родителите на Алварадо са строители по рождение. Баща ѝ – протестантски свещеник от Мексико, работи като охрана в националната лаборатория Sandia. Той е построил тяхната къща с двете си ръце. Майка ѝ често повтаряла като мантра: Empieza pequeño, pero piensa muy grande (Започни с малко, но мисли мащабно).
Семейство Мартинес е твърдо решено да спести на дъщеря си „женските“ задължения в домакинството, за да ѝ осигури повече време да се съсредоточи върху ученето. Като най-малката сред шестима братя и единствено момиче в семейството, се очаква Алварадо да спортува наравно с братята си. „Когато имаш шест деца, имаш готов отбор“, казвал баща ѝ. Когато учителят по физическо в гимназията ѝ съобщава, че момичетата не могат да участват в състезание на висок скок, майка ѝ отива в училището, за да поиска промяна на правилата. Алварадо печели състезанието, както и наградата „Спортист на годината“ – признание за многобройните спортове, в които играе, включително софтбол.
Отличната физическа форма на Алварадо я тласка към решителна стъпка в нейната кариера – избора ѝ да се занимава със строителство. Докато учи икономика със стипендия в калифорнийския колеж Pomona, тя отхвърлила предложението да работи в библиотеката или стола и настоява да се присъедини към бригадата на техниците. Обяснява своя избор така: „Не исках да ми се налага да нося онези болезнени момичешки обувки… Исках да имам тен и да ми се плаща, че работя с неженени мъже.“
Този опит ѝ помага след дипломирането ѝ през 1973 г. да започне работа в компания за управление на строителни дейности в Лос Анджелис. При кандидатстването за работа Алварадо прибягва до малка хитрост – в документите вписва само инициалите си, скривайки своя пол. Същия метод Алварадо използва и по-късно при подаване на оферти за участие в търгове за строителни обекти.
Някои бригади, съставени изцяло от мъже, я наричат „латино парче“ и я рисуват гола върху стените на мобилните тоалетни на обектите. В същото време на нея ѝ харесва да вижда как от чертежите изниква здание. Така решава, че най-сетне е намерила своето призвание.
Алварадо изкарва курсове за оценител, за надзорник и за съставяне на електронни разписания. Заедно със съпруга си тя се премества в Колорадо (на първата си среща те отиват на мач на бейзболния отбор Dodgers). През 1976 г., на 24 години, Алварадо създава първата си компания, вярвайки, че компютърните ѝ умения ще ѝ осигурят предимство.
„Казваха ми, че съм обречена на неуспех заради факта, че съм едновременно латиноамериканка и жена. Но аз си казах, че в математиката, когато умножиш две отрицателни числа, получаваш положително число.“
След като две банки ѝ отказват кредит, нейното семейство ѝ дава назаем 2500 долара, без да ѝ каже, докато тя не ги върне, че парите са взети срещу ипотека на къщата им при 24% лихва. Както я била учила майка ѝ, тя започва с малко – първоначално компанията ѝ прокопава канали, прокарва тротоари и строи автобусни спирки. Най-накрая успява да получи заем, гарантиран от Управлението на дребния бизнес. Големият ѝ пробив настъпва през 1983 г., когато Джой Бърнс – друга жена, разбиваща стереотипи и основател на подкрепящата жените в бизнеса Bank of Colorado – я наема да реновира хотела Burnsley в центъра на Денвър. Сградата е със 17 етажа и 80 стаи.
Голямо изпитание настъпва през 1992 г. Тогава двама строителни работници падат и загиват на строителния обект, докато Alvarado Construction изгражда кулата с офиси на денвърското летище. Работата е спряна, докато трае разследването на Управлението по безопасност на труда, и на Алварадо ѝ се налага да отбива опитите на други строителни компании, които се опитват да ѝ отнемат поръчката. „Трябваше да възстановя репутацията си“, казва тя.
В наши дни строителната ѝ компания има офиси в Аризона, Калифорния, Колорадо и Ню Мексико и работи за клиенти като Kaiser Permanente, Xcel Energy и PG&E.
Докато създаването на строителна компания е плод на решителна последователност, Алварадо влиза в сектора на бързото хранене почти по случайност. През 1984 г. тя строи търговски център в неособено престижен район на Денвър и иска да привлече някоя верига за бързо хранене. Taco Bell, която по онова време е собственост на PepsiCo, отказва да рискува в този район, но се съгласява семейство Алварадо да отвори обект на франчайз там, който да се управлява от съпруга на Линда – Робърт. Няколко години по-късно, когато Taco Bell предлага да изкупи ресторанта, семейството отказва и вместо това предлага да отвори още няколко обекта.
Днес Palo Alto Inc. заема 28-мо място сред най-големите оператори на франчайз обекти за бързо хранене в страната с годишни приходи в размер на 325 млн. долара главно от ресторантите си в Колорадо, Ню Мексико и Калифорния. Бившият изпълнителен директор на Yum! Грег Крийд отбелязва, че Алварадо е спечелила уважението на другите франчайзи с „тънкостите“, които е споделила – от използването на най-добрите строителни материали до приятното LED осветление и инспекциите с дронове.
Освен че намалява времето за строителство на нови ресторанти, семейство Алварадо изпробва всичко – от електронни терминали за поръчки и сервиране до изцяло нови формати на ресторанти. Те създават прототип на концепцията Taco Bell Cantina, при който се продават бира и първокласни ястия в менюто, а на телевизорите се излъчват спортни състезания с цел да се създаде приятна семейна атмосфера в ресторантите. Алварадо дори разработва прототип за поделение на Taco Bell, наречено Live Más (в чест на лозунга на веригата, което в превод означава „Живей повече“), и експериментира с превръщането на контейнери за доставки във временни обекти на Taco Bell.
Когато става дума за франчайз, задълженията в семейство Алварадо са ясно дефинирани. Робърт управлява ресторантите, макар че напоследък тази роля се поема от най-големия им син – Роб. Той е завършил управление на хотели и ресторанти в Корнелския университет, има диплома по бизнес администрация и юридическо образование. А Линда Алварадо продължава да се занимава с това, което познава най-добре и което обича – да купува земя и да строи върху нея. „Все още стоя далеч от домакинските задължения като готвене, пране и чистене“, споделя тя.
Автори: Мария Абреу и Крис Хелман, Forbes
