Милиарди от вятър

„Аз съм инженер, а не еко активист“, казва Майкъл Полски, за да обясни защо, след като 17 години разработва ВЕИ сис­теми, продължава да е запленен от 38-мет­ровите перки на вятърните турбини, кои­то елегантно порят въздуха в небето. Се­рийният предприемач обожава тези маши­ни. И строителството. И умее да сключва печеливши сделки. След като натрупа мили­они долари от газови турбини, 71-годишни­ят предприемач използва мощта на вятъ­ра, за да стигне до статута на милиардер.

 

Дори без данъчни облекчения днес вя­търната и слънчевата енергия са по-ев­тини от енергията от изкопаеми горива – това е един удивителен обрат, който на­стъпи в рамките на последното десети­летие. Президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че възнамерява да удължи изтичащи­те скоро данъчни облекчения за производ­ство на чиста енергия. Неговият план за климата, който възлиза на 2 трлн. долара, предвижда през следващите пет години да бъдат инсталирани 60 хил. вятърни тур­бини и 500 млн. соларни панела, за да може електрическата мрежа на САЩ да стане въглеродно неутрална през 2035 г.

Независимо от това обаче все повече градове, щати и корпорации си поставят цели за нулеви въглеродни емисии. Очаква се в бъдеще това да доведе до нарастване на търсенето на енергия от вятър и слън­це в промишлени количества. В наши дни на тази енергия се падат едва 12% от об­щото потребление в САЩ. Сега Полски ку­пува от GE Power двойно по-големи тур­бини в сравнение с инсталираните в Гранд ридж и всяка от тях може да произвежда по 3 мегавата електроенергия. Предприе­мачът възнамерява да издигне над 1000 та­кива турбини върху 40 хил. хектара в Кан­зас и да превърне тази територия в най-го­лемия производител на вятърна електрое­нергия в САЩ.

Въпреки че технологичната революция вече е настъпила, Полски все още трябва да се бори, за да намери място за своите ветрогенератори и да търси начин да пре­несе вятърната електроенергия до потре­бителите. Напоследък в САЩ повсемест­но избухва недоволство срещу изграждане­то на вятърни централи – от републикан­ския щат Уайоминг до подкрепящия безус­ловно демократите щат Санта Барбара.

Иронията е в това, че твърдо решените бизнесмени като Полски, които се стре­мят към печалба, са готови във всеки мо­мент да пристъпят към работа, да водят съдебни битки и да лобират срещу възра­жения като „не през задния ми двор“ и играят решаваща роля за „зеленото“ бъдеще на енергетиката. „Нищо няма да се случи само защото ние така го искаме“, преду­преждава Полски.

През 1976 г. 26-годишният тога­ва Полски и бременната му съпруга Мая, която преподава английски, докато двойката живее в Киев, пристигат в Детройт с 500 долара в джоба и четири ку­фара лични вещи. Полски е завършил Киев­ския политехнически институт, но като евреин не смята, че за него има добро бъде­ще в съветска Украйна. Благотворителна­та организация, която им помага да еми­грират, предлага на Полски да започне рабо­та в някой завод в Детройт. Вместо това той изпраща CV до стотици компании и въпреки ограничените си познания по ан­глийски език постъпва като инженер в елек­троцентралата на строителната компа­ния Bechtel, а впоследствие се премества в ABB и Fluor.

По онова време бълващите дим електро­централи на въглища се смятат за най-мо­дерното достижение на отрасъла, обреме­нен от тежки регулации. Но едновременно с това се открива една голяма възможност – през 1978 г. Конгресът леко отхлабва ре­гулациите и позволява на независими стар­тъпи да изграждат електроцентрали и да снабдяват населението с електричество.

Тази промяна позволява на украинския ин­женер Полски да стане американски пред­приемач. През 1985 г. заедно със свой парт­ньор той основава Indeck Energy Services. Тя се занимава с проекти за комбинирано про­изводство, при които парата, произвежда­на като съпътстващ продукт в енергодо­бива, се използва в други индустриални за­води.

БИЗНЕСМЕНИТЕ КАТО ПОЛСКИ, КОИТО СЕ СТРЕМЯТ КЪМ ПЕЧАЛБА, ИГРАЯТ РЕШАВАЩА РОЛЯ ЗА „ЗЕЛЕНОТО“ БЪДЕЩЕ НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Indeck се развива успешно, но отношени­ята между партньорството се влошават и Полски е отстранен от бизнеса. Той завеж­да дело и прибира 25 млн. долара като ком­пенсации. През 1991 г. украинският предпри­емач основава Polsky Energy, която впослед­ствие преименува на SkyGen. Компанията специализира в производството на газо­ви генератори, които в периоди на пиково потребление могат да се превърнат в про­изводители и да осигурят скъпоструващо електричество. Десетина години по-късно Полски продава компанията си Calpine за 450 млн. долара, като лично той получава почти половината от тази сума.

Полски става мултимилионер, но не го напуска тревожното усещане, че в Calpine ще тъпче на едно място. Затова напус­ка компанията и кани със себе си четири­ма колеги от SkyGen. Така Полски създава Invenergy със 75 млн. долара собствен ка­питал.

Първоначалният план е да работи в сфе­рата на природния газ, но този сектор се оказва претъпкан. (Calpine обявява фалит през 2005 г. с дълг 17 млрд. долара.) Затова през 2003 г. Invenergy се пренасочва към вя­търната енергия, като първоначално раз­работва неуспешен проект за властите в района на река Тенеси. Бюджетът свършва и се оказва, че електроцентралата е разпо­ложена на място с малка сила на вятъра. Invenergy получава важен урок. Следващи­те ѝ проекти са изградени на по-ветрови­ти райони в Монтана, Колорадо и Айдахо и се оказват далеч по-мащабни и рентабилни.

През 2006 г. Полски вече разполага с бо­гатство от 367 млн. долара. До момента Invenergy и нейните поделения са изградили 160 проекта с обща мощност 25 хил. мега­вата електроенергия, произвеждана от вя­търа, слънцето и природния газ, която е достатъчна, за да захранва 5 млн. дома­кинства. Полски продава близо половината

 

от този капацитет на Канадския пенси­онен фонд и други инвеститори, макар че Invenergy все още управлява някои от про­ектите. „Най-добрият начин за разраства­не е, когато полученият капитал се влага в нови проекти – казва бизнесменът. Мо­жех да получа повече пари, ако бях отстъ­пил контрола, но никога не съм имал подоб­но желание.“

Макар Полски да не разкрива финансо­ва информация за частната си компания Invenergy, анализатори предполагат, че ней­ната стойност е около 10 млрд. долара. Като се извадят дяловете на партньорите и предполагаемият размер на дълга, Forbes пресмята, че контролният дял на Полски му осигурява нетно богатство 1.5 млрд. до­лара. Сега Invenergy е вторият по големина производител на вятърна енергия в САЩ. По-голяма от нея е единствено публична­та компания NextEra Energy, чиято пазарна капитализация възлиза на 150 млрд. долара.

Чикаго Полски развежда еки­па на Forbes на импровизира­на обиколка из централата на Invenergy, която заема три етажа в небостъргача One South Wacker в опустелия от пандемията център на града. Петък сутрин е. Обикно­вено по това време в помещенията рабо­тят десетки служители, но сега са малцина.

Компанията дели офис с фонда на Пол­ски за инвестиции на рисков капитал с име­то Energize Ventures. Той се занимава със зе­лени инвестиции в енергетиката и управлява активи на стойност 150 млн. долара. В портфейла на фонда се намира стартъ­път DroneDeploy, който с помощта на дро­нове с инфрачервени датчици проверява из­правността на турбините, както и фон­дът Volta, който изгражда мрежа от заряд­ни станции за електромобили.

В последните месеци на Полски, макар и неохотно, се налага да замени бюрото в офиса си с конференции по Zoom от днев­ната си. Това обаче му дава възможност да прекара повече време с втората си съпру­га – 47-годишната Таня, и трите им деца.

Битките, които Полски води, за да раз­вива бизнеса си, са много показателни за политическите предизвикателства пред производството на електроенергия от вя­търа и за това в какъв хитър и прагмати­чен бизнесмен се е превърнал. Най-амбици­озният му проект до момента е изгражда­нето на електроцентралата Wind Catcher. Тя трябва да има капацитет 2000 мегава­та и да разполага с 800 турбини в щата Оклахома. Строителството ѝ се оценява на 4.5 млрд. долара. През 2016 г. Invenergy започна работа по проекта, но спря, ко­гато регулаторните власти в Тексас бло­кираха строителството на електроцентралата под натиска на екологични органи­зации като Windfall Coalition, заявявайки, че тя няма да донесе достатъчно ползи за да­нъкоплатците. Въпреки това Invenergy за­едно с партньора си American Electric Power в момента реализират в Оклахома друг проект за вятърни електроцентрали на стойност 2 млрд. долара, който ще дос­тавя електроенергия не само в този щат, но в части от Арканзас, Луизиана и Тексас.

Полски се съгласява да поеме проекта Grain Belt Express, който включва изграж­дането на далекопровод с дължина 1300 км на стойност 7 млрд. долара през щатите Канзас и Мисури чак до Илинойс. Но само ако Invenergy получи всички необходими раз­решения. През 2020 г. законодателният ор­ган на щата Мисури прокарва законопро­ект, който забранява на некомунални пред­приятия като Invenergy да прилагат разпо­редбите за отчуждаване на частни земи. Впоследствие обаче решението засяда за разглеждане в местния Сенат, а две апе­лационни съдилища в Мисури потвържда­ват законосъобразността на одобрението за Grain Belt Express. Въпреки продължава­щите съдебни спорове някои фермери като Лорън Спрауз, чието семейство притежа­ва почти 200 хектара земя на пътя на бъ­дещата високоволтова линия, постепенно свикват с мисълта, че скоро Invenergy ще получи право за отчуждаване на терито­рията. През земята на Спрауз вече преми­нават три подземни тръбопровода, които по думите му пренасят петрол и „се на­гряват до такава степен, че унищожават реколтите“. (Всъщност трасето на елек­тропровода ще съвпада с трасето на пе­тролопроводите.) Той обаче предпочита подземните тръбопроводи пред пейзажа с огромни стълбове с проводници и изразява опасения за влиянието на електромагнит­ното поле върху живите организми. Полски е окуражен от успеха на Invenergy в съда в Мисури и се надява скоро да бъдат полу­чени подобни одобрения и от властите в Илинойс.

Пълният спектър на конкуриращи се ин­тереси и тактики на Полски ясно се проя­вява в битката му в слабонаселените окръ­зи на Ню Йорк Алегени и Катарогас, на из­ток от езерото Ери. Там Invenergy се на­дява да получи разрешение за строителство на вятърната електроцентрала Alle-Catt Wind Farm, която ще разполага със 117 тур­бини, ще бъде с мощност 340 мегавата и ще е разположена на над 12 хил. хектара южно от град Бъфало. През 2011 г. в стре­межа си да се изолират колкото се може повече от съвременните технологии, в ра­йона се заселиха фермери от сектата на амишите от стария обряд. Те и собствени­ците на земята, върху която живеят, не са съгласни с издигането на турбини, с техния шум, с мигащите червени светлини през нощта, нито с отблясъците на слънцето при залез и изгрев върху постоянно въртя­щите се перки.

Полски не отрича, че единствената му цел е строителството. „Никой никога не е изграждал ВЕИ единствено заради необхо­димостта от електричество – казва той. – Изграждат се, за да заменят нещо ста­ро.“ В случая с електроцентралата Alle-Catt предприемачът иска да замени последната електроцентрала на въглища в Ню Йорк с мощност 686 мегавата, която се намира в Бъфало и беше затворена през март 2020 г. Прогнозира се, че през 30-годишния срок за експлоатация турбините на Alle-Catt ще разкъсат 41 белоглави орела и хиляди при­лепи. Но те няма да изхвърлят във възду­ха живак, кадмий, серен или въглероден ди­оксид. Милиардерът не се съмнява, че пол­зите от премахването на вредните емисии ще превишават по значение загубата на ор­лите или неудобствата за амишите и дру­гите фермери.

„Ако целта е само да се печели, никога няма да стигнете дотук – твърди Полски. – Но когато човек има мисия, той минава на друго ниво. Толкова силно вярвате, че не приемате „не“ за отговор.“