Отразявам новини в сферата на технологиите и политиката. Вярвам, че зад всеки успех стои една вдъхновяваща човешка история, която си струва да бъде разказана.
Рецидив или неприятно дежа вю. Така може да се обобщи ситуацията около Законопроекта за агрохранителната верига, който бизнесът определя като груба намеса на държавата в пазарните принципи и опит за разпределяне на добавената стойност по веригата на доставки. И въпреки вълна от становища, в края на юли за обществено обсъждане е публикуван нов вариант на текстовете, който не само запазва фундаментално сбърканите текстове, но и създава допълнителни рискове.
ВАЖНИЯТ КОНТЕКСТ
Законопроектът за агрохранителната верига се появи за пръв път в края на март. Текстовете въвеждат таван на надценката и редица изисквания, с които се разпределя добавената стойност по веригата на доставки. Още тогава браншови организации реагираха остро, посочвайки, че законопроектът представлява безпрецедентна държавна намеса в търговията с храни, която ще доведе до увеличаване на разходите за правене на бизнес и ще предизвика инфлация.
Редица браншови организации тогава призоваха за оценка на въздействието, но когато миналия месец изпълнителната власт публикува за обществено обсъждане нов, уж финален вариант, спорните текстове и тогава са оставени без промяна – по същество това е същият законопроект, а единствената разлика е в добавената оценка на въздействието, която според браншовите организации дори потвърждава техните опасения.
ДЕЖА ВЮ
Сега всичко се повтаря отначало. На 29 юли в Портала за обществени консултации Министерски съвет публикува за обсъждане нов вариант на Законопроекта за агрохранителната верига, но спорните текстове (и рисковете, които те крият) са същите. Нещо повече – според бизнеса те са редактирани в посока засилване на негативния им пазарен ефект.
Законът
Въвежда се дефиниция за първи изкупвачи, като тези лица следва да отговарят на определени изисквания и да са вписани в публичен електронен регистър на първите изкупвачи на земеделски продукти, поддържан от Министерство на земеделието и храните. Въвежда се минимална изкупна цена и изискване за подписване на договори за изкупуване на първични земеделски продукти с минимален срок на действие 6 месеца.
“Прилагането на изискването за минимална изкупна цена не отчита спецификите на отделните браншове по отношение на производството и реализацията на продуктите”, посочва бизнесът. Според 14 браншови организации текстовете противоречат на европейското право и на Конституцията, законът не е приложим, ограничава свободата на договаряне и създава рискове за изкривяване на пазара.
Остават и изискванията за 50% българско производство във веригите магазини. Това включва мляко и млечни продукти, месо, яйца, мед, сезонни плодове и зеленчуци.
Определя се и таван на надценката, който по същество остава същия: За преработвател – не повече от 20% спрямо производствената себестойност на продукта, за търговец на едро по цялата верига на доставки – кумулативно не повече от 10% от покупната цена, а за търговец на дребно с оборот над 20 млн. лева – не повече от 20% от покупната цена.
Особено притеснителна е възможността търговците на дребно с оборот от над 20 млн. лева да определят еднакви по размер надценки за идентични продукти в една и съща стокова група. Според бизнеса това ще доведе до втвърдяване на пазара, стесняване на асортимента и ще се превърне в бариера пред навлизането на нови продукти.
Сериозно засегната ще бъде преработвателната промишленост в България. Според бизнеса ако законът бъде приет в този си вид, това ще доведе до загуба на конкурентоспособност, инфлация, отпадане на търговците на едро от веригата за доставка и невъзможност да се изпълнят част от изискванията за някои производители.
“Инвестициите в преработвателни предприятия са огромни и таван на надценките за преработвателите и правната несигурност на участниците на пазара прави невъзможно планиране дейността и генериране на нови инвестиции”, става ясно от позицията на бизнеса.
“Разбираме и споделяме желанието за по-силно потребителско търсене на български стоки, но задоволяване на това търсене не може да става с регулации, а по естествен и пазарен път, като водещото за потребителите е цена-качество, а попълването на асортимента се прави според бизнес модела на всеки търговец, неговото пазарно позициониране и натрупаните анализи за търсенето от страна на потребителите. Същевременно, считаме че предложеният Законопроект, в настоящия си вид, е неработещ и вреден за българската икономика. Той ще доведе до изкривяване на пазарните отношения и намаляване на конкуренцията, значително увеличение на административната и финансова тежест за търговците, и ограничаване на избора и потенциално по-високи цени за крайния потребител”, посочват в своя позиция от Сдружението за модерна търговия.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ЗАТЯГА ХВАТКАТА
Текстовете предлагат още по-голяма власт на Министерския съвет, който да може да определя мерки за наблюдение на цените на земеделски продукти, както и условията и реда за прилагането им. Това е пореден опит за предоставяне на свръхправомощия на изпълнителната власт, след като подобен текст бе прокаран и при окончателното гласуване на Закона за въвеждане на еврото – отново с мотив овладяване на спекулата и контрол на цените.
