Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Руските власти се опитват да овладеят паниката заради рязкото понижение на рублата тази седмица, като централната банка беше принудена да се намеси в сряда, за да подкрепи валутата.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Рублата отслабна до курс от 114 за долар в сряда, достигайки най-ниското си ниво от март 2022 г., малко след като Русия нахлу в Украйна.
- Централната банка на Русия (ЦБР) беше принудена да се намеси и обяви, че ще спре покупките на чуждестранна валута на вътрешния пазар до края на годината „с цел намаляване на волатилността на финансовите пазари.“
- След намесата рублата се търгуваше на ниво от 110 за долар.
- Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков в сряда омаловажи значението на спада, заявявайки пред журналист, че това няма да засегне обикновените руснаци, тъй като те получават заплатите си в рубли.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Близки наблюдатели на руската геополитика и макроикономика посочват, че отслабването на рублата е знак за бързо влошаваща се икономическа ситуация за Москва.
Описвайки рублата като „в свободно падане“, Тимъти Аш, стратег за нововъзникващите пазари в BlueBay Asset Management, заяви, че изглежда се оформя „истинска валутна криза в Русия“.
„По-слабата рубла означава по-висока инфлация, по-високи основни лихвени проценти на Централната банка на Русия като отговор и по-нисък реален растеж на БВП като резултат,“ коментира Аш в имейл.
Сривът на рублата се дължи отчасти на нов пакет американски санкции срещу руската Газпромбанк, обявени от Белия дом миналата седмица, както и на фокусирана върху войната вътрешна икономика, която доведе до скок на инфлацията.
Централната банка вече повиши лихвените проценти до 21%, но това досега не успя да укроти растящите цени, като инфлацията достигна 8.5% през октомври, а цените на основни храни като масло и картофи скочиха значително през последната година.
Правителството обвини високите разходи за живот в санкциите, наложени на Русия от „неприятелски“ държави, опитвайки се да отвлече вниманието от войната срещу Украйна. Междувременно конфликтът доведе до недостиг на работна ръка и доставки, както и до повишаване на разходите за заплати и производство.
Въпреки растящия натиск върху цените, който се случва на фона на значително увеличени разходи за отбрана и засилено вътрешно производство на оръжия, руският президент Владимир Путин отрече, че страната заменя „масло с оръжия“.
Икономиката на Русия обаче успя да постигне растеж по време на войната, главно благодарение на износа на руски петрол и газ към няколко държави, готови да игнорират конфликта. Международният валутен фонд ревизира нагоре прогнозата си за БВП на Русия в есенната си икономическа прогноза, като сега очаква ръст от 3.6% през 2024 г.
Въпреки това фондът отбелязва икономическо забавяне, прогнозирайки ръст от едва 1.3% през 2025 г., като посочва, че това отразява „рязко забавяне поради спад в частното потребление и инвестициите на фона на намалено напрежение на пазара на труда и по-бавен растеж на заплатите“.
