Началото на юли е и Максим Заяков е в надпревара с времето. Остават няколко седмици до търговското пускане на основания от него сателитен оператор „Неосат“. Компанията, която беше представена на онлайн пресконференция в началото на май 2020 г., вече провежда тестове с потребители. Те получават безплатен достъп до услугите на „Неосат“ и два месеца време, в което да ги тестват и да дадат обратна връзка.
Заяков твърди, че засега отзивите са положителни. „Ние сме много окуражени от мнението на потребителите – казва 52-годишният Заяков. – За съжаление, обстоятелствата не помагат на никого (визира пандемията – бел. ред.). Но тестовете продължават и сме изцяло фокусирани върху окончателното пускане на услугата.“
В началото на октомври тестовете продължават, но компанията вече има и плащащи клиенти. Така с пускането на „Неосат“ в България заработи нов сателитен оператор, който ще конкурира „Булсатком“, компанията, която Заяков съоснова заедно с Пламен Генчев и впоследствие напусна.
Пазарът за разпространение на радио и телевизия в България се оценява на 391 млн. лв. (без ДДС) през 2019 г. според данни на Комисията за регулиране на съобщенията. Най-голям дял се пада на сателитната телевизия, която генерира 175 млн. лв. приходи годишно. До края на 2019 г. този сегмент се поделяше между „Булсатком“, Vivacom и A1.
Има ли място и за още един играч в лицето на Заяков? Самият той смята, че има, и е готов с формулата за успех: вертикална интеграция.
Много оператори използват сателит под наем за разпространение на сигнала. Заяков си има собствен сателит. Той е част от компанията му „България сат“. Сателитът дава възможността на Заяков да затвори кръга и да контролира целия процес: от преноса на телевизионни програми до сглобяването на декодерите, които ще обработват телевизионния сигнал в дома на абонатите.
„За да предложим услуга с постоянно високо качество, ние трябва да контролираме услугата на всички етапи от създаването ѝ – казва Заяков. – Това може да стане и с подизпълнители, но се получава най-добре, когато е вертикално интегрирано.“
Към момента половината от 32-та транспондера на сателита на „България сат“ са заети от „Неосат“ и от сръбски оператор. Останалият капацитет може да се отдава на други оператори и това е част от бизнес стратегията на Заяков.
Все още обаче е под въпрос дали проектът му за оператор на сателитна телевизия в България ще потръгне. Заяков смята, че може да привлече клиентска база, като даде възможност на потребителите във всеки един момент да прекратят договорите си, без да плащат неустойки.
Другите оператори, предлагащи сателитна телевизия в България, не дават тази възможност. Причината е проста: обвързващите договори са това, което гарантира приходи на операторите, и повечето от тях не са склонни да се разделят с тях.
Заяков смята, че може да разбие този модел. „За нас най-важното е, че даваме на клиентите си да управляват отношенията си с нас – казва той. – Цените ни са пазарни за качеството, което предлагаме. Но свободата на избора е по-важна от това да ти продават нещо много евтино. Това насаждане на най-евтиното е време да приключи.“
„Булсатком“ все още е чувствителна тема за Максим Заяков. Той и Пламен Генчев създадоха компанията през 2004 г. и постепенно я превърнаха в основен играч на пазара за цифрова телевизия. През годините операторът стъпи и на пазара за IP гласови услуги, стационарен и мобилен интернет.
Бомбата около „Булсатком“ избухна през 2017 г. Тогава операторът обяви, че изстрелва сателит: нещо нечувано дотогава за българска компания. Инвестицията беше оценена на 235 млн. долара. Няколко години по-рано „Булсатком“ договори заем от консорциум от кредитори, сред които Европейската банка за възстановяване и развитие и Българската банка за развитие. Самият сателит се управляваше от отделна компания („България сат“), с която операторът подписа договор.
Но „Булсатком“ се озова във финансова каша. Компанията влоши финансовите си резултати и спря да обслужва задълженията си. Тя премина през тежко преструктуриране, а на кормилото застана Макс Зиф, който от години работи с проблемни български компании. Зиф описа състоянието на „Булсатком“ като „перфектна буря“.
Тази буря помете и Заяков. През 2018 г. той излезе от структурата на компанията, но запази контрол върху „България сат“. Той е лаконичен в коментарите си за „Булсатком“ с аргумента, че от две години не е част от структурата на компанията. Но държи да поясни, че „България сат“ е замислена като самостоятелен проект, в който „Булсатком“ никога не е бил планиран като единствен клиент. „Идеята на „България сат“ винаги е била във възможността за експорт на технологии чрез вертикална интеграция – казва той. – „Неосат“ е старт на тази визия.“
Това е смел план и ще са нужни много усилия за постигането му. Другата важна задача е да намери потребители за „Неосат“. Около 2 млн. българи гледат някаква форма на платена телевизия. Това означава, че Заяков ще трябва или да открадне от тях, или да привлече напълно нови абонати към „Неосат“.
Но той вярва, че планът му ще успее. „Дотук имаме изключително позитивни отзиви за това, което правим.“